Недовършената градина

Преди два века съвременният човек е спечелил правото да определя собствените си норми и да изследва света, без да се влияе от ученията на предците. Но каква е цената за тази свобода? За да я запази, не трябва ли той да жертва общоприетите ценности, социалния живот и своя последователен и отговорен Аз? Какви са следствията от този избор?

Пред лицето на такъв труден избор човек може да избере между различни стратегии. Хуманистичната подход предлага запазване на личната свобода, докато все пак остава верен на ценностите, обществото и своето истинско "Аз". Тук разглеждам вижданията на значимите френски хуманисти – от Монтен до Констан, като не забравяме Русо. Според тях човешкото битие наподобява „недовършената градина“, която описва Монтен: то не е напълно детерминирано от външните обстоятелства или изцяло под контролa на властимащите. Това е пространство, в което научаваме как временното може да стане трайно и случайността - жизнена необходимост.

Цветан Тодоров