450 съботи: В студиото на "Ах, тези муцуни"

В тази книга са събрани разкази, които се случили както по време на телевизионното предаване „Ах, тези муцуни“, така и извън него в продължение на десет години. Тук ще откриете отразени моменти от периода между 1992 и 2002 година, съдби на известни български личности, а също и фрагменти от моя опит като водеща и журналистка. Спомените в книгата са подбрани въз основа на моето лична памет. Ако някои интересни истории или персонажи не са представени точно, моля засегнатите да не ми се обиждат. Имам равностойно отношение към всички свои предавания и всеки един от близо 450-те си гости, но способността ми да помня детайли е ограничена. През тези десет години нямаше усещане за историчност у мен и затова не водих дневник, който сега би могъл да служи като спасителен инструмент за припомняне. Срещнах много забележителни хора както от България, така и от чужбина в студиото си – спомените ми стигат за още множество книги напред. Изразявам благодарности на всички гости, които приеха поканата ми; на колегите си; семейството си; най-вече обаче благодаря на зрителите ни, които все още помнят нас дори когато сме извън екранa. Наскоро попаднах на една мисъл от Андре Жид – френският писател казва: „Историята трябва да бъде разказвана от разгневен човек“. Ако това произведение представлява моята история, то гневът определено присъства в част от спомените ми - подобно на живота сам по себе си с неговата любов и омраза, приятели и врагове.