Портрет на поета като млад

Присъдата е изпълнена точно в полунощ.

Поетът в мен завършва поемата.

Последните редове са написани без редакция:

Да, това е вярно – през онази нощ я изведох от себе си за ръка.

В свещените земи на паметта, край църквата с плачеща върба,

убих я

с поглед.

Но не я погребах.

Край. Теа е мъртва, мъртва, мъртва.
Не помня лицето й, не чувам гласа й и не усещам мириса й. Коя беше всъщност Теа?
Аз съм свободен! Свободен съм!
Някой може ли да ми каже?

Свободен ли съм?

"Портрет на поета като млад" представлява третия роман на Недялко Славов след "Фаустино" и "Вертиго". Той ни връща назад във времето към една изглеждаща отминала епоха, когато красотата се смяташе за вредна, а духовността бе насила натрапвана под формата на чужди практики. Тази книга представя болезнена гротеска относно кривите огледала на нашето юношество, където бяха отразени мечтите и любовите ни. Освен това тя служи като своеобразно отмъщение за потискания ни вътрешен свят, който все пак успява да оцелее. Написан с потресаващо поетичен език – разсмива до сълзи и тъжен до смях – романът представлява последната част от триптиха на Славов без аналог в родната литература.
Емил Андреев