Любов по време на социализъм

Намерих тази тетрадка сред ръкописите на дядо ми, внимателно скрита в един много стар сандък, обитаван от етикети на различни пристанища, използван за багаж по време на презокеански пътешествия. Дядо я бе купил от антиквариат - той имаше слабост към стари предмети. Тетрадката съдържаше двеста страници и имаше черни твърди корици; тя беше подредена под двайсетте годишнини на списание "Златорогъ", редактирано от литературния критик Владимир Василев. Бях свикнала с почерка му, тъй като често разглеждах неговите ръкописи от младостта му. По-късно премина на компютър и не ме интересуваше да преглеждам файловете му.

Може би дядо ми наблюдава всичко това откъдето е сега и се ядосва. А баба, когато разбра какво съм открила, го укори: "Веднъж каза, че си я изгорил. Защо пак ме лъжеш?". Убедена съм, че я чу, но не знам какъв беше окончателният им разговор.

Не се гневи дядо! Много ми липсваш и истински тъгувам за теб. И моля те да не се ядосваш за времето ми – нямам много възможности да посещавам баба напоследък. Но знам, че тя не е сама; говори си с теб и понякога ме дразни със забележки колко скоро трябва да ти направи визита завинаги при теб."