Когато разболяхме Бога

Романът "Когато разболяхме Бога" представя значителен период от съвременната българска история и внася новаторски елементи в жанра на романите.

Произведението се основава на мемоарни мотиви. Главният герой, селско дете, по-късно криминалист и човек с чувство за обществена отговорност, вплита личните си преживявания в широка художествена галерия от ярки персонажи. По този начин той преодолява традиционния формат на спомена като водещ елемент и трансформира творбата в класически роман. В страниците му срещаме хора, които извършват тежък физически труд, както и ремсисти, партизани и полицаи. След това попадаме сред индивиди от тъй нареченото ново справедливо време – авантюристи, които намират своето място в структурите на Държавна сигурност; идеалисти с добри намерения, но без място в партията; и откровени поклонници на материализма, който подтиска всички морални стойности. Книгата изобилства от проницателност и критичен поглед към обществото, което придава актуалност и достоверност на посланията ѝ.