И гениите грешат

Книгата ясно демонстрира на читателя, че научните открития, които обикновено се представят в окончателен вид, са резултат от дълги и трудни търсения, изпълнени с грешки и заблуди. Колко време е било необходимо на човечеството да преодолее убеждението, че Земята е напълно статична в пространството! Галилей споменава, че законите за свободното падане – които днес изглеждат очевидни – години наред го водели до погрешни заключения. Установяването на факта, че всички тела падат с еднаква скорост, противоречи на непосредственото ни усещане. Днешната ни култура би предизвикала смях при твърденията за куха Земя във вътрешността ѝ; все пак много уважавани учени някога били убедени в това.

Кант вярвал, че Слънцето постоянно гори със сяра и въглища и затова се тревожел дали запасите от кислород са достатъчни. Какво време бе нужно само за да се установи идеята за химическо производство на злато? Известни учени не само алхимици участвали в такива опити. Великият Нютон често прекарвал нощи заключен в лабораторията си до изтощение в отчаяните си усилия да създаде злато.

Дори през XX век един прочут немски физик бил уверен в успеха по този въпрос. В книгата си разглеждам част от историята на науката; много по-интересно е да проследим пътя към разкритията вместо просто да гледаме крайния резултат.

Вярваме ли всъщност, че сме оставили назад времената когато хората мислеха как мишките идват от тинята или едноклетъчните организми произлизат от "жизнената слуз" по морското дъно? Смятаме ли истински съвременната наука като освободена от фалшиви теории и недоказани предположения? Разполагаме с най-точните измервателни инструменти (например часовникът с точност до секунда след 100 билиона години) и бързи компютри – което би трябвало почти напълно да елиминира грешките.

Но две почти невероятни истории показват обратното: науката избягва тези неудобства и предпочита да ги игнорира или забравя. Много учени участници в съмнителните експерименти не са нищо повече от жертви на собствените си желания.

Така можем основателно да питаме: ако учените допускат грешки относно толкова "прости" концепции, как можем да им имаме доверие относно фундаментални теории например свързани с възникването на Вселената или живота? Затова е разумно критично оценяването им чрез сравнение със солидна научна информация. Ще бъдем удивени колко несъответствия могат да се намерят сред тях; понякога достигайки нива на спекулации чак до пренебрегване на фактите.

Как традиционният начин на мислене може сериозно да затруднява яснотата даже у най-интелигентния ум доказва следният случай: известният английски богослов Ричард Бентли подготвял проповед свързана с християнската вера и Нютоновите открития относно планетарното движение. Нютон бил вдъхновен от темата докато Бентли му задавал провокативния въпрос (по-късно известен като „космологичния парадокс“):

„Неподвижните звезди стоят винаги фиксирани небесем; как така не падайки към централната тежест?“ На което Нютон отвърнал уклончиво пояснявайки равномерното разпределение между звездите - всяка привличана равнопоставено безброй други звезди.

Бентли настоявал Земята също трябваше логически редовна положение стабилност; ученият предложил разяснения без особено задоволство.. Но интелигентният теолог стигнал до извода ,че могло реалистично присъствува единствена конфигурация .С радост Нютон признал правилността му казвайки :„Това доказано звездното царство носи божествен характер!“ Не успяваше дори помисля ,че самият космос подобава движението .Откритието направено от Едмънд Хейли потвърдило изменящии позиции три звезди ; считаше ,не техничку движения а трептене около балансировка.Наскоро разбираеми действия заставяли накланянето неправилности идеи независимо силови фактори .