Около Умберто Еко: Семиотика и идентичност

Ако в континуума съществуват линии на тенденции, независимо колко неочаквани и мистериозни да са те, не можем просто да изразяваме каквото ни хрумне. Битието може действително да изглежда безсмислено, но притежава различни значения; несъмнено тези значения не са задължителни, но определено задават ограничения за нас. Някои истини остават неизказани. Не е от значение дали те вече са били споменавани в миналото; след време сме се натъкнали на очевидност, която ни е убедила, че това, което е било казано преди, вече не подлежи на повторно произнасяне.

Твърдението за наличието на линии на съпротива не предполага непременно наличие на универсални закони в природата. Идеята за всеобхватните закони (или конкретен закон) представлява само един от начините за реагиране спрямо появата на някаква форма на съпротива. Когато говорим за линии на съпротива, всъщност имаме предвид факта, че езикът не изгражда битието напълно ново: той го проучва и открива винаги нещо предварително установено (но "предварително установено" означава недовършено и непълно). Дори ако битието има недостатъци или повреди, ще остане някакво платно с основа и нишка – дори променени от многобройни пропуски – упорито продължаващи да присъстват.

Линиите на съпротива именно представят това "предварително установенo". Появата им най-силно напомня концепцията за Бог или Закон – идея близка до нашите разбирания отпреди всяка Първична философия или Теология.
Умберто Еко