Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията

С голямо вълнение представям тази книга на читателите. Тя е създадена с дълбоки чувства и внимателност към фактите от българската история. Намерението ми беше да напомня за важните събития през две революционни десетилетия - установяването на комунистическия режим в България и опитите за неговото разрушаване. За мен тези два процеса са неразривно свързани помежду си. Стремях се също така да предам на младото поколение какъв беше червеният диктаторски режим и влиянието му върху живота на хората в страната. Искам да обясня как една държава, която е имала задоволителен жизнен стандарт и образован, активен народ, след петдесет години стигна до разорение и деморализация. Оставам убедена, че светлото бъдеще на България зависи от нейното население.

Нася Кралевска

ЕДИН СПЕЦИФИЧЕН ПОГЛЕД
Ние, които сме били свидетели или участници в драматичните моменти около падането на комунизма и началото на демокрацията у нас, добре помним отделни инциденти, но често изпускаме цялостната картина на сложните процеси, много от които все още остават скрити. Чуждите наблюдатели може би виждат основните направления по-ясно, но малките детайли могат да им убягват – а именно те често предоставят ключа към разбирането на ситуацията. Това потвърждава известната максима: когато си вътре в гората, виждаш само дърветата; отвън пък можеш да видиш целокупността й без да различаваш конкретните елементи.

В това отношение авторката Нася Кралевска притежава уникални качества както като участник в събитията, така и като наблюдател отстрани. Родена българка по дух и произход, тя живее в Съединените щати от 1985 година насам , но никога не спира да се интересува активно от проблемите у дома. Всяка година прекарва известно време тук и лично проследява всичко случващо се в България; докато е извън страната пък постоянно следи наличната информация – статии както наши така чужди източници относно трудния преход към демокрация след комунизма.
Талантливият й стил като журналист с ясна позиция (тя има образование по немска филология и журналистика), позволява направата на специфичен анализ както за времето под комунистическото управление , така и за ранния период след промените.

Разбира се книгата "Без заглавие" няма амбиции да бъде всеобхватно историческо изследване; тя представлява документална проза със субективизъм прилаган там където е необходимо . Личното мнение играе роля – чувствата ей симпатиите/антипатиите стават очевидни , което придава публицистична сила над описваното . Акцентът който поставя вероятно не винаги кореспондира с онези аспекти , които читателя счита за най-съществени.
Блестящо разглеждане получава първият свободен митинг отпреди тринадесет дни 1989 г., докато например аз бих акцентирала повече върху значимостта последвалите действия четиринайсети декември . Разказът включва множество интервюта с политици вдъхновяващи нови перспективи спрямо вече познати факти .

Несъмнено написаното ще провокира размисъл сред българските читатели , а вярвам че книгата ще привлече внимание във международен план тъй като познанията ни извън границете са доста повърхностни .
Надявам се скоро произведението „Рушители или строители“ ще намери място сред преводини версии зa глобалният книжарски пазар.
Йосиф Перец