Първи корабен дневник на български мореплавател

В представената мемоарна книга е публикувана само малка част от обширната кореспонденция на капитан I ранг Станчо Димитриев, която включва 386 писма до съпругата му Невянка Димитриева за десетгодишен период (от 1897 до 1907 г.). Избрани са 98 писма, които представляват корабен дневник и се съсредоточават основно върху неговото плаване с френския ветроход "Мелпомен" към Канарските и Азорските острови през 1897 година. Освен това са включени и 13 по-забележителни писма, свързани с дипломатическите му мисии в чужбина, както и пътуването с учебния крайцер "Надежда" до черноморските пристанища на Русия и Турция. Тази частично завършена кореспонденция излиза наяве след цели 107 години и вече носи историческо значение.

Трагичната съдба на капитан I ранг Станчо Димитриев има паралели с "Аферата Драйфус" във Франция, но у нас е известна като "Аферата Пишон", посочвайки жертвите й (Петър Петров, 1968). Това е ярък пример за политическия климат в нашата "Балканска действителност" и начина, по който високообразовани морални личности биват унищожавани по несправедлив начин. Подобни случаи не са рядкост в новата ни история след Освобождението (1878 г.), а неприятното качество на завистта сред българите често води до подкопаване на собствените им способни индивиди.

Основният принос за популяризирането и късната реабилитация на Димитриев след петдесет години принадлежи на дългогодишния уредник на Военноморския музей във Варна Владимир Павлов, доктор по исторически науки. През 1973 г. той публикува монографията "Български морски офицери", в която първото споменато име е именно капитан I ранг Станчо Димитриев – човек получил академично военноморско образование в Англия и първият българин начело на Военноморския ни флот.
От съставителите