Eric Clapton

Моята отдаденост на музиката е отчуждила всички около мен.

Първата китара, която видях, беше по телевизията. Джери Лий Люис изпълняваше "Great Balls Of Fire" и това ме порази; усещах се все едно гледам извънземен.

Станах рок звезда. Въпреки че първоначално не желаех това, така се развиха събитията. И всъщност ми харесва.

Първоначалната идея за Cream беше да бъдем блус трио... подобно на Бъди Гай с ритъм секция. Планирахме да свирим в малки клубове и не желаехме да ставаме известни.

Нямаше как да предскажа какво ще стане с "Layla". Просто си беше една мелодия. Когато наближиш края ѝ, тогава ентусиазмът ти започва да расте и осъзнаваш, че имаш нещо истински мощно.

По времето на записите за втория албум на Dominos парите, наркотиците и жените толкова много бяха навлезли в нашата група, че комуникацията между нас стана невъзможна.

Да тръгна самостоятелно бе огромна стъпка за мен и сериозно ме разтресе. Трябваше да приема факта, че вече съм възприеман като поп музикант наред с рокендрол музиканти и блус артисти.

Аз съм много рутинен човек и нищо не ми носи повече удоволствие от установяването на редовни практики в живота ми – дори ако става въпрос само за годишен проект в Royal Albert Hall. Не виждам причина това да спре.

Свиря най-добре когато съм под натиск или когато смятам, че нямам нищо повече в себе си.

Той (Джими Хендрикс) излезе и изсвири две песни с нас (Cream), след което разбрах, че е край на ерата на гитарните герои. Джими притежаваше всичко – всякакви трикове и свиреше като гений.

Мисля, че досега съм имал интимни връзки с над хиляда жени – това беше детска мечта за мен.

Смертността на моя син и Стиви Рей ми показа колко крехък е животът; ако получиш още двадесет четири часа - то е благословия. Това е най-добрият начин да го възприемеш.