Мъртвите момчета не могат да танцуват

Изследването "Мъртвите момчета не могат да танцуват" разглежда тежките последици от хомофобията и анализира влиянието на двойните табута, свързани с хомосексуализма и самоубийствата сред мъжете на възраст между четиринадесет и двадесет и пет години. Обществото не проявява желание да признае как заклеймяването на хомосексуалността е свързано с високия процент опити за самоубийство сред младите хора, които са смятани за гейове от своите връстници.

Авторите Мишел Доре и Симон Лажьонес изследват начина, по който обозначаването на човек като хомосексуален влияе върху неговата личност и поведение. Те установяват, че дори хетеросексуални лица, заподозрени в хомосексуалност, също попадат в рисковата група за самоубийства. В книгата се предлагат стратегии за предотвратяване на тези трагични случаи.

"Мъртвите момчета не могат да танцуват" трябва задължително да бъде включена в учебните програми на училища и университети. Тя показва ясно необходимостта от справяне с проблема с хомофобията като сериозна социална тревога, ако желаем да защитим живота на младите хора.

Книгата подчертава, че явлението самоубийство не може просто да се обяснява чрез индивидуална психология; вместо това тя разглежда социалната интеграция според подхода на Доркхейм към темата. Чрез интервюта авторите предлагат проницателен поглед върху ситуацията при младите гейове. Призивът им за превантивни мерки е актуален сигнал, който заслужава внимание.