Силвена. Роман

Когато оставаше сама, след като се наслади на телевизионни предавания и радио програми, Силвена често изпитваше отвращение от оглупяването и малокултурието, с които бяха обременени хората в България. Тези мисли я отвеждаха към размисли за безкрайността на вселената и преходността на човешкото съществуване, както и за живота и смъртта около нея в планината. Дори тревите, дърветата и камъните — които изглеждаха вечни — също преминаваха през цикли на раждане и умиране. Планината бе подложена на дъждове, а скалите бавно ерозираха; макар че времето им минаваше по-бавно в сравнение с краткия живот на човек, те все пак проявяваха устойчивост спрямо болката и смъртта. И колкото повече разсъждаваше върху това, толкова по-човечни ѝ се струваха.

Тя наблюдаваше околния свят, анализираше спомени за преживявания с посетителите си и често задаваше въпроса защо всичко е така? Защо хората са станали толкова алчни за пари и богатства? Какво ги кара да бъдат жестоки един към друг? Натрупването на средства – бързо and безмилостно – лесно нахлувало в душите им до степен да забравят всичко друго освен какво могат да придобият или вземат за себе си. Всичко това ставалo с цената на много...