Старобългарска литература. Христоматия

Старобългарската литература се оформя и развива в пределите на българската държава от края на IX век до средата на XVIII век. Времевият и пространствен контекст само частично определят това явление в културната история на България. За да разберем по-добре същността ѝ, е необходимо да я свържем със средновековното европейско литературно изкуство, чийто основен белег е утвърдилото се християнско мироглед. Чрез образите на светци, апостоли и мъченици старобългарската литература представя модели за християнско поведение, които насърчават читателите да възприемат добродетели с цел опрощение на греховете им и постигане на вечен живот като праведници. Освен тези универсални теми, през различните си периоди тя разглежда специфични въпроси - произхода на славянобългарската писменост, заслугите на свети Кирил и Методий и техните ученици, както и проблемите свързани с византийското и османското робство. Интересна е също така богомилската литература у нас, която има своеобразие не само тук, но също така се разпространява в Италия, Франция и в цялото православно пространство. Ясно е че българската литература между IX-XVIII век притежава свои характерни черти и представлява уникален културен феномен в контекста на европейската цивилизация.
Ваня Мичева