История на бъдещето

Странният кораб се приближаваше към него и с всяко негово движение, удивлението на Филип нарастваше. Той изглеждаше като едно цяло, без видими свързващи части или сглобки; повърхността му бе напълно гладка и не успя да открие нито отвори, нито прозорци.

Въпреки перфектната си гладкост, материалът не отразяваше слънчевите лъчи, а по-скоро поглъщаше светлината. Когато акостира, горната част на кораба започна да се разделя сякаш някой е изсипал киселина в централната й част...

...Колкото повече го наблюдаваше, толкова по-трудно ставаше за нея да скрие възбудата си. Тя трябваше да го следва по предварително планираният маршрут. Беше подготвила информация относно всички събития след смъртта му до този момент. Ина предпочиташе постепенно да въвежда Филип в новините; той щеше да научи много факти, които трудно би понесъл наведнъж – освен това все още имаше съмнения дали всичко това е реалност.

- Искате ли пак войни?! - внезапно избухна мъжът със сините очи. - Никой на тази проклета планета няма представа какво означава "война"! Няма! Никой не знае какво е болката от друг човек! Всички тук никога не са изпитвали насилие или страдание причинени от други! Ако бяхме върнали старото знание, рано или късно щяхме пак да стигнем до тук! Не разбираш ли? Земята е чиста! Няма пороци, омраза или насилствена смърт защото хората дори не знаят за тяхното съществуване! Още ли не схвана?! Сега можем да започнем отначало! Отново!!!"