Патешки приказки. Приказка първа

В тишината на нощта, обгърнат от самота...
Страхът се разлива...
Роса полепва в новите стъпки...
Къде си ти?
Очите мълчат сред несигурните сълзи...
Всяка капка,
с листата пред теб споделя!

В този сложен свят!

Сгъни листата в лодка
от платна, направени от пелени,
и с нея потегли
в морето от сълзи!
Пусни веслата в страха!
Луната е следа.
Прегърни бриза с тях
и не се притеснявай, че боли!

И когато на пустинен бряг
оставиш веслата да почиват,
платната трептят с раните на слабостта,
в купчина пера,
ти вплети перата със своите белези!
Всеки крилце
посипи с пясък!

Разпери крила!

Ела и лети с мен,
независимо колко тежат,
освети крилата си
в морето от сълзи!
Просторът ще бъде твой дом.
Луната предлага уютно убежище,
но носим в себе си
морето от сълзи!
Днес можеш да полетиш,
но първо, преди да издигнеш летене,
с усмивка се сниши
целуни морето.
Ела и лети с мен -
няма да те заболи;
то ще ти дарява крила
море от сълзи.

Ела и лети с мен!