Марин Върбанов 1932-1989

Името на Марин Върбанов представлява важен символ в трансформацията на текстилното изкуство през 60-те и 70-те години на XX век, не само у нас, но и по света. Той интегрира българския художествен текстил в глобалните тенденции, които предизвикват обновление както в текстила, така и в пластичните изкуства като цяло. Въздействието му върху развитието на художествения живот е значимо не само чрез собствените му творчески успехи; създадената от него школа вдъхновява много ученици от три континента - Европа, Австралия и Азия. Като учител той възпитава своите ученици (мнозина от които днес сами преподават) да мислят авангардно и универсално, преобразувайки идеите си в впечатляващи мащабни произведения.

На фона на забележителната творческа и педагогическа работа на Марин Върбанов е разочароващо, че все още няма достатъчно публикации за неговото творчество. На родния му език са сравнително малко материалите: каталози от изложби или статии във специализирания печат по различни поводи. Най-сериозните публикации се намират на френски и китайски език: те включват изображения на негови творби и есета със спомени за него.

Целта на настоящото издание е да представи значимото дело на Върбанов и да демонстрира творчеството му с образци разпръснати по целия свят. Неговите произведения украсяват обществени сгради, музеи, галерии и частни колекции в Европа, Америка, Азия и Австралия; обаче малка част от тях остава запазена у нас.

Тази публикация е основана на критични статии и рецензии от български автори както чуждестранни такива; използвани са каталози от изложби, видео материали , диапозитиви , а също така спомени от близки до автора хора – ученици или съмишленици . Специална благодарност заслужава галеристът Нейчо Савчев от Оряхово за усилията му към реализацията й . Целта й е да остави следа в обществената памет относно личността проф. Марин Върбанов – магьосникът в текстила , отдавайки почит към един велик художник .

„Марин Върбанов принадлежи не само на България; той носеше духа си във Франция - там утвърди таланта си , а Китай стана негова духовна родина.”
Сю Дзян

„Той беше странен пътник - деликатен сред балканските нрави ; преминавайки през основополагащата българска духовност до тайните Източна гностика... завръща ни обратно като пътища за търсещите."
Професор Светлин Русев