1907: Литература, автономия, канон

Годината 1907 е призната от българската литературна история за ключова, основополагаща и вълнуваща. Настоящата книга обединява текстове, които разглеждат събитията от 1907 г. през четири различни перспективи: хронологична, литературно-археологическа, микроисторическа и персоналистична. Тези подходи показват как може да се изгради алтернативен разказ за литературата по това време. Изследването предлага модел на такъв разказ, който би могъл да бъде приложен към други важни години в българската литература.

В акцента на тази версия за 1907 година стои темата за литературната независимост и началото на българския канон. Чрез задълбочени анализи на “оперативния” жанр в литературните прегледи се проучват сложните взаимодействия между текущите писания и критиката им, както и границите между висока и популярна литература; разглеждат се отношенията между протоканона и самия канон. Анализира се напрежението между реалността (бит) и литературата, а също така взаимодействията между "централни" и "маргинални" произведения – особено видно в творчеството на П.К. Яворов около споменатата година. Внимание е отделено също така на пътя на Димчо Дебелянов – поет все още малко известен тогава.

Тази публикация представя годината 1907 едновременно като идеално историческо пространство с конкретно значение - желано място в българската културна идентичност, което може да бъде актуализирано дори днес.

Пламен Дойнов (роден през 1969 г.) е автор на редица стихосбирки като “Вик на мълнии”, “Post festum” , “Любовникът и Маестрото” ,“Кафепоеми” (преведена във Франция през 2006 г.), както и един от редакторите-съставители на сборници като “Българска христоматия”. Неговите пиеси са удостоени с престижни награди „Иван Радоев“ και „Аскеер“. Освен това той е написал критически трудове върху българската литература след 2000 г., ръководел е научни поредици свързани с историята й. Дойнов преподава теория і историја літературі у Новом болгарском университете та є редактором у «Литературном вестику».