При изгрева на дните. Роман

Това е роман за едно детство. Книгата започва с първите мигове па човешката поява, първото отваряне па очите, когато причудливите игри на светлини и сенки едва очертават контурите на нещата. Чудните видения, които само детските очи могат да зърнат, се разгръщат като калейдоскоп на декора на родопското селище, до което достигат като далечно ехо тътнежите на Първата световна война, която детето отгадава по тревогите па хората наоколо. Тук все още за малкия герой всяка вещ има своето битие, всяка среща е досег с един друг свят, природата живее в седмоцветието на дъгата, небето примамва с глъбините си и светът се разгръща с чаровността на детското виждане, най-поетичното виждане на природата. Безизходността от тревогите на живота и фаталността на войната намира утеха в успокоенията на религията, чието влияние и въздействие изпитва и малкият герой. Но това е по-скоро поетичното чувство на детето, оцветено в пантеистична окраска, чиято бляскава обвивка скоро се попуква от сблъскването му с живота и със следите на историята, защото то бе видяло с очите си малките черепи на зверски избитите деца от турските башибозуците през време на Априлското въстание в самия Божи храм и това разклаща вярата му.

СЛАВИ БОЯНОВ е философ и писател, специализира в Сорбоната - Париж (1946-1948). Попада под влиянието на Николай Бердяев — персоналист и Габриел Марсел. След завръщането си в България е избран за асистент в Софийския университет, където преподава история на философията на
Европейския ренесанс. През 1953,1954 г. пише студията „Защита
на човешката личност", в която открито атакува фашизма и комунизма. В началото на 1955-а е арестуван от Държавна сигурност и ръкописите му са конфискувани. 40 години по-късно, през 1998 г., книгата се публикува на български език с помощта на фондация „Конрад Аденауер". Но тогава, през 1955 г., проф. Слави Боянов е уволнен от Университета като „враг
на народа" и остава три години без работа. След това е уредник на музей и едва през 1971 г. е назначен в Института по философия към БАН. От 1988 г. проф. Слави Боянов живее със семейството си в Париж.