При изгрева на дните. Роман

Този роман разказва за детството. Историята започва с първите мигове на човешкото съществуване, когато очите се отварят и странните игри на светлината и сенките едва оформят контурите на реалността. Чудесни образи, видими само за детските очи, се разгръщат като калейдоскоп в декорa на родопското село, където далечният звук от Първата световна война достига до ушите на детето чрез тревогите на хората около него. За малкия герой всяка вещ има своя стойност, а всяка среща е прозорец към друг свят; природата блести в цветовете на дъгата, небето привлича със своите дълбини и всичко изглежда омагьосано през призмата на детската перспектива – най-поетичното възприятие за света. Тревогите от живота и ужасът от войната намират утеха в религиозното успокоение, което оказва влияние върху младия герой. Но това чувство е по-скоро поетично изразяване с пантеистична окраска; блясъкът му скоро избледнява при сблъсъка с реалността и следите от историята. Детето става свидетел на зверствата спрямо невинни деца по време на Априлското въстание – виждайки черепчетата им в Божия храм, то губи част от своята вяра.

Слави Боянов е философ и писател, учил във Френския университет Сорбонa между 1946-1948 г., където попада под влиянието на Николай Бердяев — персоналист и Габриел Марсел. След завръщането си у нас става асистент в Софийския университет и преподава историята на философията през Ренесанса. През 1953-54 г., той пише студия „Защита
на човешката личност“, която открито критикува фашизма и комунизма. В началото на 1955 г., обаче е арестуван от Държавна сигурност и ръкописите му са конфискувани. Четиридесет години по-късно книгата му излиза преведена благодарение na фондация „Конрад Аденауер“. През 1955 г., проф. Боянов получава уволнение като "враг
на народа" και остава без работа три години преди да стане уредник в музей; чак през 1971 година постъпva нa Института по философия към Българската академия наукитe (БАН). От 1988 година живее със семейството си в Париж.