Самотата на мъжа и жената

Често възприемаме самотата като нещо трагично. Избягваме да я изживеем напълно, без да сме в състояние да се свържем с нашето истинско Аз.

Но бягството от самотата всъщност е бягство от самите нас. Само в моментите на уединение можем да осъзнаем собственото си съществуване като нещо важно и достойно за внимание и взаимодействие. Когато човек премине прага на самотата, той става личност, която може да привлича интерес в света около себе си. По този начин жената получава достойнството на жена, а мъжът - достойнството на мъж.

Самотата представлява основа, която пронизва целия ни живот – детството, младостта, зрелостта и старините обикалят около нея. Всъщност човешкият опит е постоянен цикъл на разрушаване и потапяне в самота...

Тя е прозрение; под нейното безмилостно сияние ежедневието избледнява и най-важните аспекти на живота изпъкват. Самотата спира времето и разкрива нашите истини.