Избрани произведения Т.11: Бивалици I. Бивалици II / твърда корица

Верините бивалици, от една страна, представляват обикновени спомени, типични за всяко дете и юноша. В същото време те са изключително лични и уникални, тъй като са изпълнени с дълбока чувствителност и индивидуалност още от ранна възраст. Това е дар Божи или генетично предаване, което идва от семейната среда. От много малка тя помни как седи на зелената възглавница в тесния кабинет на баща си – историка професор (единствено там палят огън през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. С детска безцеремонност ще се учуди какво точно прави той и ще го укори: “Татко Петко, ти нищо не работиш, само четеш, пишеш и пушиш.” (Баща й всъщност чете даже когато яде или върви по улицата.) Много години по-късно със самоирония ще осъзнае заниманията на баща си, защото самата тя ще премине през същото - да печели прехраната си чрез четене, писане и пушене.

Цанко Живков

"Смешно, но не весело", гласи надписът в началото на "Бивалици: втора част". Чрез своя задължителен прозов стил книгата постоянно анализира различни аспекти от социалната структура (може би бих казал - разкроява социалната реалност?), за да подчертае ужасяващите последици от комунистическата социална инженерия. Вера Мутафчиева успява да намери остатъците от човечността посредством няколко случки и образи на добри хора в дискретни паракритически коментари; така насочва вниманието към Доброто. Но след това добавя шеговито нещо относно наличието на случайности с положителен знак. Иначе – "тесният улей на живота", както сама казва – "онези тежки спектакли", при които унижават интелектуалния принос на твоя родител, а ти оставаш принуден да мълчиш заради собственото си оцеляване; важно е да се прочетат размислите ѝ относно българина и липсата му на самоуважение плюс цитирането на любимия Софроний точно там. Личният живот - интимното (напълно разрушено) срещу трудовото (много успешно) отношение - също заслужава внимание; "Моят работен живот," заявява гордо Вера Мутафчиева. Тази част трябва задължително да бъде прочетена! Зачеването в труден период без любов води до раждане; това определено трябва да бъде разгледано - кулминацията тук е важна затова проследете физиологичния стил внимателно...
Това заслужава изучаване.

Ани Илков