Избрани произведения Т.8: Есета. И Клио е муза. Белият свят/ Твърда корица

Ако един народ има своя съдба, тя е определена от мястото му на земята. България заема своето конкретно положение и това е довело до много събития. Разположена близо до затворено море, българите не са успели да станат мореплаватели или откриватели; те стоят пред Вратата на народите, откъдето често идват вълни от варвари – страната ни е ставала мишена на техния стремеж към по-благородни територии. Освен това, България се намира по протежение на Пътя на народите и неговите кръстопътища – тук винаги са се пресичали армии, интереси и влияния. Историята на България е противоречива и изпълнена с внезапни възходи, неочаквани избухвания и стръмни падения. Част от тези обрати произтичат именно от местоположението, което българският народ сам е избрал - такова място никой друг не успява да завладее или задържи.

Не можем да отдадем решението им – че българите са решили да останат тук – само на тяхната упоритост. Същата природа, която поставила България край затвореното море и близо до проливите към привлекателното Средиземноморие, както и срещу опасната Врата на народите плюс двусмисления Път на народите - тази природа всъщност предоставила средство за оцеляване: Планината.

Тя заслужава главна буква в името си, тъй като целият полуостров носи нейното име – най-високият дял от Европа. Хемус – Хем – Коджа Балкан; необяснимо защо новобългарски превод я нарича не Голяма планина а Стара планина. Може би "голяма" няма човешки характер; "Стара" пък подчертава връзката между българина и Планината като дълбока и исконна взаимозависимост.