Будистки плаж. Разкази

Прозата на Васил Георгиев впечатлява читателя с дълбочина и респект. От момента, в който Вергил Немчев дебютира с "Голямото глезене", не сме виждали автор без предишни публикации, който да демонстрира такава увереност в написаното си, притежаваща отлично балансирано самочувствие. Той успява да предложи разнообразие, докато същевременно запазва единството на собствения си стил и литературни подходи. Несъмнено става дума за творец с голям потенциал.

Как прозата от "Будистки плаж" се противопоставя на инерцията на агресивния свят? В произведението на Васил Георгиев успешно се комбинират библейски пародийни мотиви ("Ахасфер"), ретро-стилизации ("Цвета"), както и различни видове превозни средства (което е централна тема в разказите "Някога" и "Любов"). Айсикю-кореспонденция започва по изтънчен начин: “Искаш ли да ти кажа нещо много тъжно“ (така стартира разказът “Фрагменти от останалия живот“). Освен това има множество необичайни фантастични решения (например “Черният мъж“, “Варианти на падащо коте“, “Тръбите на Бога”), които постоянно оперират границата между възможното и невъзможното чрез своите повествователни маневри.

"Будистки плаж" представлява не само успешен старт за автора, а е значима крачка напред за развитието на българската къса проза. Произведението открива ново измерение в царството на краткия разказ - пространство, където човек може да бъде свободен.

Борис Минков