България и Япония. От студената война към XXI век

Евгений Кандиларов е доктор по история и завършил Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 2003 г. той е редовен докторант в катедрата по История на България, получавайки стипендия от японската фондация "Рйоичи Сасакава". През 2005 г. специализира във Факултета по политически науки и икономика на университета "Мейджи" в Токио, а през 2006 година защитава дисертация за съвременната българска история. В момента работи като сътрудник в Центъра за исторически и политологически изследвания, както и хоноруван преподавател в ИФ на СУ "Св. Климент Охридски". Научните му интереси обхващат въпросите относно политическото и икономическото развитие на България след Втората световна война, както и българската външна политика спрямо международните отношения между Изтока и Запада по време на Студената война.

Монографията му разглежда политическите, икономическите и културни връзки между България и Япония след Първата световна война. Авторът анализира динамиката на тези отношения през годините на Студената война, търсейки конкретни причини за тяхното развитие, но също така се пита защо те рязко губят инерцията си през периода на прехода? Книгата се основава на богат архивен материал - държавни документи, лични архиви, публикувани спомени и интервюта с дипломати, учени и културни фигури от двете страни.

Изследването поставя редица важни въпроси: Какво стои зад уникалната логика в българо-японските отношения при условие че двете страни са верни съюзници срещу суперсилите СССР и САЩ? Защо изложението "Експо '70" оказва такова силно влияние върху Тодор Живков? Как това променя възприятията му за социалистическата система? Верно ли е твърдението, че името "България" асоциира с кисело мляко в Япония? По какъв начин Детският радиохор под ръководството на маестро Христо Недялков впечатлява японската публика повече от четиридесет години? Дали случайността доведе до статуса на Калоян Махлянов (Котоошу) като популярна фигура в сумото? Защо много произведения от българската литературна класика са преведени именно там? Имаше ли шанс България да стане "Японията на Балканите", или защо този сценарий не се реализира?

Авторът цели да предостави отговори не само за тези запитвания, но още множество други тематики свързани със сложните взаимоотношения между двете държави.