Отворена книга

Аз съм тук: от детството до настоящия момент.
За съжаление, възроденият чрез думи живот не е автентичен, а просто копие.
След промените през ноември 1989 г. започнах и завърших през март 1990 г. спомените си за софийските ми преживявания. Не знаех дали свободата ще получи втори шанс.
В контекста на мнозинството български писатели, аз не чаках да премина тихо Дунава и тогава да се осмеля да назова поименно своите мъчители и тези като мен; реших да ги покажа приживе, тук и сега; както и себе си – лице в лице, очи в очи; смятах за непочтено практиката у нас: "писателят Х. каза" или "У. сподели...". Освободих моите „герои” от анонимност; ако съм сгрешил – нека ме опровергаят.
Предложих им открит публичен двубой.
С изключение на полемиката с Николай Хайтов в „Литературен форум“ през 1990 г., досега никой друг не е реагирал.

Как може тази книга да остане незавършена?! Толкова много са ме обвинявали, че съм бил поддръжник на Отворено общество, че поне това определение мога да присвоя!

Отдавна знам: в изкуствата, ако си постигнал нещо – никой няма право да ти го вземе; ако нямаш нищо – никой няма какво да ти даде!

Читателю, пред теб съм гол - такъв какъвто майка ме е родила!
Не се страхувам, защото не съм лъгал.
Човекът може би лъже в живота си. Но когато пишеш – о! Това вече е различно!
За мен това е все едно да се изповядаш. Все едно легнеш под ножа. Няма връщане назад!
И каквото трябва - ще стане!

Тази книга ще затвори само Онзи, Който отвори страниците на моя живот.
Авторът