Забраненият Талев - в. Македония 1927-1934 г.

За пръв път забранените творби на Димитър Талев ще достигнат до българските читатели.

Общинският съветник Ирина Димитрова успя да събере и издаде в книга непозната, потискана и незабелязвана досега част от наследството на големия романист – неговата публицистика като журналист във вестника „Македония”.

Тези книги са били забранявани векове наред не само с укази, но и по-страшно – чрез мълчание. Издаването на този сборник е опит за възкресяване на един друг образ на Талев, който е бил заглушаван от политическите обстоятелства през различни режими, отбелязва проф. Валери Стефанов относно новото издание "Забраненият Талев", съдържащо непубликуваните статии на писателя.

Материалите, написани от Димитър Талев между 1927 и 1934 г., представляват дебютна стъпка за него в журналистиката, разказва Ирина Димитрова.

На страниците на вестник „Македония” той използва псевдонима си Димо Болгарин и там представя уникално произведение - „Поетическа география на Македония”.

Книгата включва още над сто статии с разнообразна тематика: езиковедски анализи, културни коментари, политически становища както и текстове посветени на личности като Васил Левски, Любен Каравелов и Пейо Яворов.

Също така са поместени пет откъса от романа му „Усилни години”, който е рядък антиквариат.

Включени са пътеписи на автора и спомени за Йордан Гюрков, както неиздавани повести като “1914-1918” и “Черният крайцер”.

Темата за Македония се явява рана не само за Балканите като цяло, но също така лична болка за самия Талев. Книгата разкрива различен аспект от характера му; тук той е борбен човек с ясна позиция по важните въпроси. Неговият активизъм по отношение съдбата на Македония остава дълго време потиснат под комунистически режим според мнението на проф. Стефанов.

След 9 септември 1944 г. животът на Димитър Талев става особено труден.

Поради своето мнение относно македонската проблематика той попада в концлагерите "Куциян" и "Бобовдол", където здравословното му състояние се deteriorira значително.

След освобождаването си той губи правото да живее в София и е изпратен в Луковит; семейството му страда без средства за лекарства или работа.

Независимо от трудностите продължава да пише при положение че е изключен от Съюза na българските писатели.

Държавната власт налага ограничения върху публикацията na книгите му а службата za държавна сигурност оказва психически натиск върху семейството емускито деца.

Тази книга служи като реабилитация для писателя , допълвайки познатото литературно творчество с една малко известена страна – неговта публицистика , която доскоро беше игнорирана , казава Ирина Димитрова .