Врати от небеса или когато Джими Хендрикс беше българин

„Врати от небеса, или когато Джими Хендрикс беше българин“ представлява романтична и поетична творба, изпълнена с дълбочина. Тя разглежда теми като свобода, младост, бунт, приятелство и рокенрол, а също така се занимава с изгубеното и намереното в живота ни, престъплението и изкуплението, хуманността и красотата на нашите човешки несъвършенства. Това е балада за Чикаго и България, но най-вече за недоволното поколение от 80-те и 90-те години у нас - софийският ъндърграунд, който остава забравено през годините на преход.

Главният герой Томи Данте е талантлив китарист в чикагска рок група на около двадесет години. Въпреки таланта си той не успява да реализира потенциала си напълно. Нощта преди важния концерт той след запой счупва единственото ценно притежание – новата си китара Фендер Стратокастер. Без нея осъзнава как е погубил последния шанс да сбъдне мечтите си.

Дори при тези обстоятелства Том се опитва да спаси концерта си; ситуацията му става още по-комплицирана след извършване на престъпление. Рискувайки живота си заради приятел в беда попада в капан.

Съдбата все пак проявява милост към него: точно преди инцидента духът на идола му – легендарният Джими Хендрикс – чрез вуду магия получава възможност да помогне на Томи. Хендрикс предлага шанс на младежа: или ще открие Небесната врата със сърцето си и ще спаси мечтата си, или ще живее без вдъхновение до края на дните си. Но веднъж преминал през тази врата никога няма сигурност какво го очаква нататък.

Том избира да се довери на чувствата си; отваря Вратата и внезапно попада... в България. Лека усмивка озарява лицето на Джими Хендрикс при вида этого.

Поетичните метафори играят значителна роля във визуализацията както улиците на Чикаго така и природните пейзажи в България — местата които Том посещава по време мисията свързана с наследството оставено му от Джими Хендрикс . Специално внимание заслужават софийските ъндърграунд движения онези времена , като повечето описания тук са плод не само фантазия но реални преживявания зад документално наблюдение журналиста Симеон (Мони) Гаспаров , кореспондентът “Труд” базиран Чикаго .

Интересно е че книгата първоначално е написана през 2002 г., като дипломна работа за Мастера по Свободни Изкуства към Чикагския университет , защитена успешно година по-късно .