"Народът" срещу българите

Българите, които имат ясна представа за събитията около 9 септември 1944 година, твърдят, че не е имало никакво „всенародно въстание“. Това е само измислица на историци, чийто слугинаж в полза на комунистическия режим доведе до тотална манипулация на факти и понятия. На този ден в София се осъществява бутафорен държавен преврат, който същите тези фалшификатори наричат „решаващ удар на въстанието“. Не се стреля нито един куршум, не гръмва пистолет и няма загинали! Превратът е безкръвен! Но зад видимата му фасада вече тече кръв – много кръв както в столицата, така и в провинцията. Загиващите не са жертви на избухнал гняв от страна на масите, а са убити от самозвани „народни отмъстители“, които симулират революционна ярост. Такова е положението и в Пловдивската област по онова време, където изследването на Тодор Балкански и Георги Ленев ни отвежда. Чрез тяхната перспектива стават видими многобройни кървави зверства, извършителите на които скоро ще ги превърнат във свое основно занимание за дълго време.

Ето някои от персонажите, чиито истории разказва книгата:
областният директор Димитър Даскалов,
полицейските служители Георги Тодоров Пущилов, Ненчо Петров Керимов и Динко Нестеров Георгиев,
селският стражар Паско Димитров.