Портрет на надежда

**ПОРТРЕТ НА НАДЕЖДА**

Отново рисувам портрет на тъгата. Макар и малко остарял, все пак е платен. С уплашен молив, поради липса на четка, създавам гротескни линии с няколко щриха. Вместо да изобразя сълзи, добавям лунички; в светлосенките вплитам очите – тези очи ? изглеждат безпристрастно, но всъщност са дълбоко свързани със сърцето ми. Не казвай на никого, че прилича; косите ?, така ще се спускат, че ще разбереш как още обича в едно малко пристанище. Мислиш ли, че се шегувам? Каквото и да си помислиш за нея - тъгата – която рисувам е проект за портрет на надежда.

Последните стихотворения на Цветан Начев в книгата "Портрет на надежда" продължават теми от предишните му творби и съдържат силни трагични послания. Парадоксално е как черната тъга и песимизъм могат да бъдат комбинирани с ярката вяра и нежна надежда. Но този парадокс не е толкова очевиден – защото разочарованията и болката често стават крила за вдъхновение у поета. Въвеждащото стихотворение служи като програмно послание към читателите. Поетът Цветан Начев цял живот опитва да улови образа и многозначността на надеждата. Трагичната съдба прекратява рано неговия творчески път; въпреки това има странна закономерност сред подобни творци: тяхната съдба често е трагична, но едновременно героична и възвишена в поезията им.

В списъкa с талантливи автори напуснали ни твърде рано несъмнено трябва да включим Цветан Начев.