Византийското богословие през XIV в.

Тази книга анализира основната тема на византийското богословие от XIV век – концепцията за Божествените енергии, която достига своята завършеност в контекста на паламитските спорове и играе ключова роля в учението на Православната църква. На базата на открития от автора материал се доказва, че тези спорове оказват влияние и върху България. Предлага се хипотеза относно църковнополитическия фон на тяхното отражение у нас.

Изследването също така разглежда как томистките текстове са били възприемани във Византия през XIV век и реакцията на местното богословие спрямо тях. Тома Аквински не само че е считан за един от водещите западни теолози, но също така представлява основен носител на римокатолическата доктрина. Затова византийските критици му противопоставят своето учение, оценявайки пътя, извървян от православната традиция, като защитават своята религиозна идентичност и спецификата в своето богословстване. По този начин критиката към Тома става последният акорд в развитието на византийското богословие преди падането на империята. Дискурсът за Божествените енергии остава централна част от православната идентичност и до днешния ден запазва значението си.