Вечер в страната на спомените Т.1

Спомняш ли си, когато бяхме в планината? Ти бе украсила косата си с цветя. Слънцето вече се спускаше към залеза, а вечерната звезда нежно ни привличаше...

Някъде над върховете на тъмните дървета Луната светеше като сърп на небето. Бухалът изведнъж разби тишината в гората, която поначало беше глуха...

Все още се чувствах несигурен да те целуна; всеки бор трептеше нежно като струна. Вечерният вятър свиреше мелодии сред стройните стволове от горските усойни места...

После, в онази стара хижа огънят оживяваше сенките около нас и ти заспа в скута ми – може би от топлината или уюта.

Помниш ли онова самодивско изворище, където първо видя лицето си? И цветята с тяхната дива красота - колко хубава беше с тях в косите!