Тайните игри 1914 - 1945

В играта с „кодираното шпионско съобщение“ А. Дълес разглежда две основни аспекта: първият е умението да се засече и запише комуникация от противниковата разузнавателна служба, а вторият – способността да бъде декодирано това съобщение. Според него не представлява особено професионално предизвикателство да „прехванеш“ радиограма на врага – всякакъв човек с необходимото оборудване може да го направи. По-трудно обаче, дори често невъзможно, е нейното дешифриране. Когато твоите служби успеят да идентифицират кодовете, използвани от противника за записването на техните послания, те не са трудни за разбиване. Но враждебните агенции ползват сложни ключове и методи за шифроване и дешифриране, което изисква от конкурентите им провеждането на специализирани операции с цел откритие на тези ключове и шифри. Някои от тези операции през първата половина на ХХ век станаха основа на настоящите очерци, които могат да бъдат възприемани като продължение на моите предишни две книги – „История на разузнаването“ (2002) и „Легендарни шпиони на ХХ век“ (2009).