Таласъмите не спят зимен сън

В трамвая, един случаен човек се запознава с ексцентричен индивид и му предлага помощ. Въпреки това, бързо изпитва разочарование от него. По пътя помага и на други хора, след което си тръгва. Тази ситуация не изглежда като сюжет за история или книга. Проблемът не е в произведението, а в нас самите.

Дебютният роман „Таласъмите не спят зимен сън“ (автор Николай Гергов) може да бъде прочетен на един дъх, но същевременно всяко второ изречение те оставя без дъх - точно както удар в корема на алкохолик, който редовно малтретира жена си.

На пръв поглед приключението сред лицата и местата по периферията на София не притежава особен литературен заряд. Светът в „Таласъмите“ се обикаля пеша от край до край и почти няма сложни персонажи. Езиковият стил е лишен от учтиви или книжовни конструкции, но е богат на препратки към реалности, познати на всеки жител на голям български град. „Таласъмите не спят зимен сън“ е толкова истинска колкото всеки наш скучен ден.

Парадоксално обаче само разказвачът изглежда нереален; той няма суперсили - просто проявява загриженост през целия текст, от началото до края.