Човекът, който се смее

В романа "Човекът, който се смее" (1869) Виктор Юго описва интензивната конфронтация в Англия след Революцията от 1648 година. Тази борба е между старинните аристократи, които искат да възвърнат своите привилегии и влияние, и бунтовното население, което отказва да признае властта на феодалите и се противопоставя на реставрацията на монархията. Авторът ни потапя в обърканата социална и морална среда на т.нар. "епоха на компромисите", белязана от кървави сблъсъци, хаос, конспирации и тайни общества.

Главният герой Гуинплейн е отвлечен като малко дете от разбойници и подложен на ужасна операция: зловещи търговци са му обезобразили лицето с постоянна усмивка, която по-късно ще трябва да използва за забавление на зрителите по панаирите. В редиците на простолюдието той става известен с прозвището "Човекът, който се смее". По време на скитанията си среща красивата слепа девойка Деа; двамата споделят подобни съдби. Те получават подкрепа от добродушния мъдреца Урсус и тримата представят пиеси пред публика.

Скоро животът на Гуинплейн претърпява значителни промени - случайни зрители разпознават истинския наследник Кленчарли зад уродливото лице, наложено му от похитителите му. След това той възстановява своя статут като лорд и влиза в Камарата на лордовете.

Гуинплейн произнася вдъхновена реч за страданията на бедните хора; обаче залата реагира със смях вместо сериозност поради неговото необичайно изражение. Отчаян от ситуацията, той напуска новия си статус и се завръща при любимата Деа и верния Урсус. За съжаление обаче губи Деа след трагичен инцидент; единственото решение за него остава самоубийството.

Този роман е разглеждан като екзотична драматична творба с акцент върху духовната сила народа, носещ революционни идеи повлияни от утописти като Жан Жак Русо или Шарл Фурие. Героят взаимства християнските концепции за изгубения рай и безсмъртието – надежда за праведниците след земния живот.

Гуинплейн, Деа и Урсус олицетворяват човешката щедрост не само физически уязвими (като Гуинплейн с усмивката си или слепотата у Дея), но също така изпаднали извън обществото (както самият Гуинплейн). Всички те представляват жертви na социалните неправди , разрушили вътрешната хармония у човека.