Погали Земята, Господи

ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО МНОГО ДЪЛГОВЕ
СА ОСТАНАЛИ ЗАД МЕН В ЖИВОТА?

Дори и в гроба си ще светя с червена светлина.
Наистина, знаем, че мъртвите не виждат нищо друго освен червената – символ на позора им.

Тук – не успях, но
оттук нататък ви обещавам:
От другата страна всичко ще бъде платено.


НЕ МОГА ДА СТИГНА ДО МОРЕТО,
солта му ми се стича от очите вече толкова години.
Душата ми се е превърнала в мида,
залепнала за безкрайността.
Моята душа – дете на Океана!
Плува сама, докато сънува.

Като всички миди.

ДВЕ ГОДИНИ...

На Стоян

Още веднъж сбогом, скъпо момче,
ще се срещнем отново след година.
Ти ще тичаш с белите си коне
през множество луни...
Ще блестят в сънищата ми
сребристо-бели копита...

Ще запазя част от хляба и виното,
ще помня звуците на местата,
където сме преминали някога,
ще прибера дълбоко пуловера,
с който ме завиваше навън,
и острия ножици за косите ми.

Бягай, бягай, мое момче,
а аз ще броя
студени луни
в моята продължителна мъртва година.
Така когато –

Когато…

Когато видя белите подкови,
после звездите в ръцете ти,
как пак ме завиваш с пуловера
и как подстригваш косите ми;
как отново оживяват местата по които ходихме.

Боже мой, Боже мой –
трябва да са минали три години...