Отлитащото време

Пред нас се открива един уникален и завладяващ текст, който балансира между историческото изследване, мемоарния стил и фикцията. В него са вплетени дълбоки пластове от времето и личния опит, обогатени с ярки визуални образи и спомени, които те носят. Документалното присъства в непосредствената интензивност на преживяванията. С лекота Анна Топалджикова успява да предаде как събитията от Голямата история преминават през новите медии на семейството Карастоянови - от авантюристично пренесената печатарска преса от Белград до фотографските ателиета и малките приятелски среди. Разказът включва семейната митология за значими съвпадения и показва динамиката на живота в различни епохи. Това е една съпреживяна хроника на модерността и парадоксите около нейното проявление в българската действителност.

Борис Минков