За смъртта и умирането

Д-р Елизабет Кюблер-Рос (8 юли 1926 – 24 август 2004 г.) е родена в Швейцария и е психиатър, хуманист и съосновател на международното движение за хосписни грижи. В своето значимо произведение „За смъртта и умирането“ (1969 г.) тя представя за първи път петте фази на скърбенето, през които преминава човек, когато се изправя пред края на живота си.

Кюблер-Рос е написала общо 24 книги, преведени на 36 езика. Тя предлага утеха на милиони хора, сблъскващи се със собствената си смърт или с тази на близките си. Работата й с деца в терминален стадий, пациенти с ХИВ/СПИН и възрастни хора е впечатляваща; най-важният й професионален принос остава човечността при грижите за умиращите и значението на безусловната любов.

През 2007 година името й попада в Залата на славата, а списание „Тайм“ я включва сред стоте най-велики мислители от ХХ век. Нейното наследство продължава да живее чрез множество организации по света, включително фондацията „Елизабет Кюблер-Рос“.

Книгата разглежда опитите на терминално болни пациенти в последните дни от живота им. Д-р Кюблер-Рос пояснява, че не става въпрос само за мъчителни моменти; вместо това отиващите си могат да бъдат наши учители относно финалните стадии от човешкия живот - техните страхове и надежди - както и нуждата им да напуснат този свят с достойнство.

Историите предоставят поглед върху терзанията, очакванията и разочарованията на интервюираните пациенти. Опознаването на тези уникални чувства може да бъде терапевтично преживяване: то ни разкрива нови аспекти относно функционирането на ума ни и показва неповторимото значение под повърхността – след което можем да се почувстваме обогатени и по-малко притеснени относно собственото си съществуване.

Спокойната смърт наподобява падаща звезда; мигновено светлинка блести сред безкрайния небосклон преди да угасне завинаги. Терапевтичният ефект от размислите върху тази деликатна тема е очевиден: затваряме книгата изпълнени със спокойствие и изцеление.