Отмествам хоризонта

"ОТМЕСТВАМ ХОРИЗОНТА

web

Някой носи земята, без да разпръсква и капка.
Хоризонтът блести като успокоен вир на реката...
Опитах се да отворя капака, но усетих как гръбнакът ми издаде звук от слабост.

Скърцах зъби и псувам от сутрин до вечер,
потънах в тъмнината като в купени ласки –
после слънцето запали огън на изток
и лицето на земята беше скрито зад износена маска.

Чух поети облечени в бяло да пеят,
гласът ми заскърца по дървена стълба –
те не чуват чуждата песен, която
мирише на пот и е мръсна както живота.

Отново опрях ръце към хоризонта.
Този път целта ми бе да преместя чиста земята.
Но открих окото на цвете - водата му течеше в дланта ми - все още жива.

Като щъркел с нелеп вид под замръзналото слънце,
аз повдигнах глава – хоризонтът беше паднал.
Смъртта не е всичко! – крещях истерично.
Излязох над него! Но земята остана."