Св. София Ч.1: Надписи-графити на кирилица и глаголица

В днешно време графитите често се възприемат като разрушителни и антисоциални, но това е съвременната интерпретация на тях. През средновековието те са играли ролята на словесна молитва и са били считани за нещо нормално. Много от тези надписи не са дело само на млади хора от маргинални социални групи, търсещи начин да се изразят или да оставят следа, а са създадени от представители на различни обществени слоеве. Графити по стените на сгради били чести сред миряните, духовниците и поклонниците, които записвали имената си в надеждата за спасение чрез постоянството им в свещеното пространство на църквата. Тези надписи представляват непредвидим текст; когато човек приближи до стената, рядко очаква да види написано нещо там. Вероятно през вековете празните стени са подтиквали хората да пишат или рисуват върху тях – подобно на съвременния „Фейсбук”. По този начин те служат като платформа за спонтанна самореализация и изпълнени с графити действително функционират като социална мрежа. Целта на тази монография е да представи 91 кирилски надписа-графити и един глаголически, разположени по балюстрадите, колоните и стенната облицовка в галериите на „Св. София”. За първи път тези записи са систематизирани и проучени внимателно от доц. д-р Тома Томов - наречен „жителят на Константинопол”.