Илюзорната вселена

Разказ, който е едновременно жив и интригуващ, разглежда как съвременната наука се освобождава от античната философия и как днешните теоретични физици се завръщат към нейните нематематически корени.

В началото на XVII век Галилео предизвиква доминацията на Платонова и Аристотелова философия. Той радикално променя нашето възприятие за природата, като подчертава необходимостта да изграждаме теории за реалността върху наблюдения и експерименти, а не само чрез абстрактно разсъждение. По този начин той полага основите на науката в нейния съвременен вид, което подготвя терена за бъдещи открития - от Кеплер до Нютон и Айнщайн. В началото на XX век обаче с появата на квантовата физика и сложната математика започват да настъпват промени. Много физици първо се съсредоточават върху уравненията си вместо върху физическата реалност. Изследвайки вселени все по-далечни от това, което можем да наблюдаваме или измерим, ние сме принудени да търсим красиви и естетично привлекателни уравнения в стремежа си да формулираме концепция за действителността. В резултат голяма част от теоретичната физика днес повече напомня философските идеи на Платон отколкото наследството на истинската научна практика сред физиците. Линдли във „Илюзорната вселена“ поставя важния въпрос:

Какво става с науката, когато тя напълно загуби връзка с измеримите явления?

Дейвид Линдли притежава докторска степен по астрофизика от Университета в Съсекс и е работил като редактор в списания като „Нейчър“, „Сайънс“ и „Сайънс Нюз“. След като изцяло се посветил на писането, той е автор на множество книги включително "Неопределеността", "Краят на физиката", "Къде отива странността?", "Науката в 'Джурасик парк'", "Атомът на Болцман" както и наградения труд с награда Фи Бета Капа за научна литература.

Той живее в Александрия, Вирджиния.