Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава

Доц. д-р Ива Пушкарова е признат изследовател в областта на правото и преподавател по наказателно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и в Академията на Министерството на вътрешните работи, а също така е постоянен лектор в Националния институт на правосъдието.

Тази монография обобщава нейния опит и виждания като председател на Комисията по помилването през периода 2012–2017 г., когато бяха реализирани реформи, признати от Европейския съд по правата на човека за най-добра практика.

Помилването се разглежда чрез задълбочен анализ на случаи след 1945 година, които за първи път са представени пред читателя в систематизиран формат. С интегриране на знания от различни хуманитарни дисциплини е разработена цялостна система с критерии за оценка относно приложимостта и типовете помилване, разрешаване конфликтите му с други правни институции и установяване на най-справедливите алтернативи при сложни житейски ситуации. Книгата предлага прозорци към влиянието на правната система върху осъдените лица и насърчава размисли относно значението на наказанието и поправянето чрез конкретизиране съдбите им и процесите в правосъдието.

„Помилването не представлява прощение за извършеното деяние. То не оправдава осъдения; вместо това намалява или отменя репресивното действие именно поради неговата прекомерност, а не защото то не е било основателно или законно наложено. Помилването не изразява лична симпатия към осъдения, а представлява акт, който уважава един по-висш принцип от формалната неизменност при налагане на наказания.“

„Молителите образуват общност със социална стойност, която често остава незабелязана. Тези индивиди живеят в периферията на обществената съвест и притежават дълбок човешки опит и моралност – качества, които другите членове na обществото може да нямат. Те са безценен ресурс за знание относно човечността; без него самата тя би била невъзможна. Личният им опит служи като доказателство за ползите от живот без престъпления. Коригирането им би било обществена победа, която заслужава да бъде приветствана с уважение и доверие във свят без рецидивистка престъпност.“