Власт и видимост. Postscriptum

В лабиринта избирам да вляза през портата с надпис "Субект" - човекът-субект, представящ се като активно и страдащо същество в неговото трансцендентно и метафизично измерение. Преминавам през Събитието, което е знак и символ за извършителя на едно ужасно деяние, както и за наблюдателя или зрителя, който разпознава себе си и същевременно се дистанцира от действието. Продължавам по пътя на Хегеловата диалектика между господаря и роба, разглеждайки независимостта и зависимостта на самосъзнанието, а също така Беняминовата концепция за естетиката на привидното – явяването на красивото, истинското и същностното под формата на неразгадано. Накрая стигам до публичните пространства на историята и визуализацията – резултат от историческото и геополитическото въображение. Но това не е гледната точка на историка с предварително зададени идеи; вместо това възприемам настоящето чрез бъдещето към миналото – концепцията наречена хелиотропичен ефект върху историята, вдъхновена от известна метафора у Бенямин. Историята и геополитиката започват да функционират като casus belli (причина за война), пораждайки нов (или може би вече познат?) феномен - войни около миналото и паметта, които прерастват в реални човешки страдания; те могат да послужат като предвестник за края на днешната цивилизация или раждането на нова формация със свой собствен етос.

Андрей Бунджулов