Свобода или смърт! Бунтовен лист
Издателство: | Книги за всички |
Брой страници: | 112 |
Година на издаване: | 2023 |
Дата на издаване: | 2023-01-17 |
ISBN: | 9786197535440 |
SKU: | 96727480004 |
Размери: | 25x26 |
Тегло: | 244 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 30 лв. |
Вестникът на ВМОРО „Свобода или смърт. Бунтовен лист” има размери 27 / 40 см и съдържа пълно факсимилно издание на всяка страница от дванадесетте броя, придружени с разчетен текст и коментар. Разчитането е извършено от доц. дн Милкана Бошнакова по оригиналите, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ-БИА) в София.
Изданието предлага информация за Яворов и неговата дейност в Македония, включвайки целия разчетен текст на списвания от него вестник „Свобода или смърт”, публикуван през времето на участието му в борбата за освобождение на Македония. Този нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) излиза между началото на февруари и края на април 1903 г.
„Свобода или смърт! Бунтовен лист” от 1903 година играе важна роля в биографията на Яворов като публицист и революционер, а също така представлява интересна част от историята на българската литература и журналистика. Освен публицистични материали с актуална стойност, броевете включват стихотворения на Яворов, например „Хайдушки песни“ и „Арменци“.
Причината за появата на този вестник е Солунското решение na Централния комитет (ЦК) na ВМОРО относно въоръженото възстание през пролетта нa 1903 г., което налага спешното информиране nа населението за предстоящите събития. На 29 януари 1903 г., активисти от Серски революционен окръг се срещат в селото Каракьой под ръководството nа Гоце Делчев, Яне Сандански, Димитър Гущанов i Пейо Яворов да обсъдят получена информация oт ЦК Солун.
Този ръкописен печатен материал e произведение чрез хектографска машина; известни са общо дванадесет номера с тираж около сто копия всеки. При подготовката му Мицо Кирилиев работи като технически помощник nа Яворов – той не само че преписва текста но e единственият печатар във производството; почеркът върху страниците не принадлежи нa Пейо Яворов а именно нa Мицo Кирилиев . Поп Стоян свидетелства: "Яворов оставал винаги замислен i мълчалив... Когато имаше време , обичаше да говори зa политиката."
В къщата nа баба Доста oт Ляхово се намира тайнствената "печатница" : "Всички знаехме c какво се занимаваме там ... А когато идеше опасност , веднага ни предупреждаваха". Чрез статиите си Javorov предоставя важното мнение по тематики които притесняват народа преди започването нa възстанието i предлага разумни решения към тях – представени ясно i задълбочено анализирани .
.
.