Сексуалната революция

Светът не само допуска, но и позволява управлението си от индивиди, които биха могли да бъдат диагностицирани с психични разстройства; освен това, хората от всички краища на земното кълбо в действителност проявяват признаци на душевно заболяване. Те реагират по странен начин, противоречащ на собствените им желания и възможности. Явно е ненормално да гладуваш сред изобилие; да страдаш от студ и дъжд въпреки наличността на ресурси като въглища и строителна техника; да вярваш в могъщ бог с дълга брада, който управлява всичко и поставя човека пред смърт заради произвола си; да се чувстваш вдъхновен да убиваш невинни хора или пък желаеш завоюването на територия, която никога не си познавал. Да ходиш облечен в стари дрехи и все пак да се гордееш със „величието“ на своята нация; мечтайки за безкласово общество, същевременно приемаш „общността“ с търсещите печалба. Да забравяш обещанията дадени от държавния лидер преди той да стане фюрер; напълно доверяваш живота си в ръцете на отделни личности – дори когато те са властимащи; трудно е да осъзнаеш, че така наречените велики лидери също спят, ядат и изпитват сексуални затруднения – те са подложени на неконтролируеми емоционални импулси както обикновените хора. Да считаш физическите наказания над деца в името „на културата” за нормални или пък забраняването на младостта щастието от любовната връзка - всичко това може лесно да бъде продължено до безкрайност... Проблемът не е във психологията на лидерите, а именно в тази масовата психология.