Хората, които успяват късно

Силата на търпението в общество, което е фокусирано върху ранните успехи

Днешният свят е такъв, че както децата, така и родителите са погълнати от стремежа към постигане на високи резултати още в млада възраст. Високите оценки на тестовете SAT, приемът в престижни университети и получаването на работа в компании като Google или Facebook - или дори основаването на успешен бизнес с амбицията да стане новия Google или Uber - доминират мислите ни. Ставаме свидетели как много софтуерни разработчици натрупват милиони преди да навършат 30 години и често се чувстваме неуспешни, ако не можем да достигнем до тях.

Културата около нас, учителите, работодателите и понякога дори нашите родители недооценяват значението на късното реализиране. Такъв пример е Рич Карлгард - авторът на споменатата книга. Той е бил посредствен студент в Станфорд (където влиза по случайност), а след дипломирането си започва кариерата си като мияч на съдове и нощен охрана. По-късно обаче открива желанието си за създаване на технологично списание в Силициевата долина и успява да стане един от издателите на Форбс.

Причината зад факта, че много хора постигат успех по-късно през живота си, има научна основа: изпълнителната функция на мозъка достига зрялост едва около 25-годишна възраст - при някои даже по-късно. Други умствени способности също достигат своя пик в различни периоди от живота. Човек преминава през множество фази във времето си; освен това онези с късен успех развиват уникални качества благодарение на продължителния процес за намиране на своят път - любопитство, проницателност, състрадание, устойчивост и мъдрост са ценени черти от работодатели и партньори.

Хората с късен успех черпят знания от многогодишни изследвания личен опит и разговори с невролози и психолози , които разглеждат различните стадии от професионалния живот . Те разясняват как човек може напълно да реализира потенциала си , както защо акцентът върху ранния успех e толкова грешен i даже вредeн за индивидуалността .