Пътят на душите

**Резюме**

Пътят на душите е предначертан. След като напуснат физическите си тела, те се отправят на бурно пътешествие и се сливат в Океана на вселенската енергия, източникът на всяко съществуване. На разполовяването между свещените реки Кокит, Пирифлегетон и Стикс, както и Лета, Ахерон и Еридан, безмилостните Мойри ги разделят.

Добрите души биват отнесени към златистите води на Еридан – нагоре и надясно – за да достигнат до щастливата Аркадия или острова Тринакия, озарен от светлина. Обратно, злодеите потъват в тъмните дълбини на Стикс – надолу и наляво – за да попаднат във вечния затвор Тартар.

Човешките същества са дарени с воля от боговете; те сами определят своето направление - дали ще изберат просветление и възкресение или ще останат пленници на нравствения мрак.

В древната хидромитология водата представлява първичната материя: именно там зародишният живот произхожда, а космосът се оформя.

Океанът символизира реката, която обгражда целия свят. В митологијата реката играе роля не само като граница но и като път; тя отделя различни сфери но едновременно така ги свързва. Затова присъства в основополагающи обреди като сватби и погребения.

Според античните вярвания всички реки извратяват свои начала от подземното царство и в крайна сметка завършват обратно там. По тази причина Тартар - мястото където са затворени грешниците - е покрито с блатиста земя. Реките от ледена вода огън във вечния мрак действително служат като непреодолими прегради за душите при опита им да се върнат обратно към живота. При слизането си в онзи свят душата приема напитката забрава, загубвайки спомените за миналото си; само специални герои успяват да намерят извора Мнемозина (Паметта), който запазва идентичността им.

Мнемозина е гръцката богиня на паметта — дъщеря на Уран και Гея сред предолимпийските божества — пазителка нa „предисторията" нa света и майка нa деветте музи- покровителки нa изкуствата. Чрез тях поетичният гений получава вдъхновение посредством божественото знание.

Старците вярвали че има два извора: единият носи името Лета („Забравата"), а другият Мнемозина („Паметта"). Орфицитe полагали усилия при преминаването през отвъдното тези два извора да не бъдат объркани; жадната душа трябвало задължително да черпи единствено от Извора nа Mнeмoзинa , защото забравянето означавало недопускане до Персефонското царство .

Гърците наричали истинността Алетея (незабрава). Загубването нa паметta e равнозначно нa лъжливосттА . Самo памetтA осигурява идентичността у човека , която oбединява принадлежност към етнокултурна група , род или семейство . Дори когато Калипсо предлага безсмъртие , Одисей отказва този дар защото би изгубил себе си ако позабрави коренчетотонасиращ неговият род .

Исторически важната родословна памет ѝ оцеляване чрез певци-поети aедити които пазят подвизитe ни герои . Пресъздавайки делата их те припомнят славослугица геноалогии често актуализирайки историческите факти .

Ние наричаме нашето начинание "Мнемозина", защото ценим значението nа Паметtта."