Стари пътувания през България в посока на римския военен път от Белград за Цариград

Иван Димитров Шишманов (1862-1928) е забележителен български филолог, писател и политик, един от основателите на Висшето училище в София (Софийския университет). Той е професор по литературна и културна история, както и главен редактор на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и редактор на списание „Български преглед“.

Като министър на народното просвещение той реализира обширна програма за културно-образователно развитие. Под негово ръководство са създадени множество културни институции – Народния театър в София (1904), Етнографския музей в столицата (1906), Музикалното училище в София, Института за слепи хора, а също така много читалища. Той е страстен защитник на българската национална кауза с изключителен научен принос.

В известното си историческо произведение Иван Шишманов представя дълга студия, която включва откъси от дневниците или описанията на Соломон Швайгер (1578), Мелхиор Безолт (1584), Адам Вернер (1616), Павел Тафернер (1665), Савиюрюзинян (1786) и Граф Фериер де Совбьоф(1788).

Творбата разглежда топографията на римския път от Белград до Цариград през различните исторически периоди - античността, средновековието и новото време; знаменитите кервансараи; анализира общите черти между пътеписите; поведението на дипломатическите мисии спрямо християнското население в балканските територии под Османска империя; условията на живот в градове и села, техните облекла и традиции.

Произведението е публикувано в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, книга IV през 1891 г., стр. 320-483.