Българо-югославските политически отношения (февруари 1947 – октомври 1956 г.)

В резултат на Втората световна война, две държави с коренно различно влияние и значение в международната политика се изправят една срещу друга. Това ясно определя техните възможности за действие на дипломатическата сцена. Под маската на общата идеология „дълбоки чувства“ на „приятелство и братство“ всъщност стоят прагматични цели и интереси. Поведението на България и Югославия е повлияно от различната им чувствителност към съветския фактор извън страните им и зависимостта от него. Архитектите на съветската политика, прикрити зад „идеологическото единство“, се опитват да оформят двустранните отношения в съответствие със своята стратегия за влияние в Югоизточна Европа. Сложният контекст от исторически обстоятелства, властови амбиции, политически стремежи и идеологически зависимости движат процесите, които формират българо-югославските политически отношения и ключовия македонски въпрос.

Това проучване има за цел да разгледа по-дълбоко характера на взаимодействието между двете страни през този период, като предоставя контекста на историческите реалности в Югоизточна Европа, върху който протичат тези политически връзки.

Книгата предлага детайлен анализ на случилото се между България и Югославия преди 1947 г., с намерение да разкрие как са взаимосвързани сложните и противоречиви политически отношения помежду им.

Чрез осмислянето на тези взаимоотношения можем по-добре да разберем цялостната картина в Югоизточна Европа.

Димитър Петков е доктор по история с обучение в Белград, Република Сърбия, специализиран във въпросите относно дипломатическата история на региона след Втората световна война. Той е автор на редица студии и статии относно съветската политика в района както по време така и след войната, включително тематики свързани с българо-югославските отношения.