Гръцки отци на църквата. Том 1

Не всеки има способността да разсъждава за Бога. Това умение не е лесно достъпно и не се притежава от всички хора, а само от онези, които са преминали през вътрешни изпитания и са напреднали в своето разбиране. Те трябва да очистят душата и тялото си, защото нечистият няма дори право да приближава до Чистия; подобно на това как човек със слабо зрение не може безопасно да погледне към слънцето.

Кога можем да говорим за Бог? Когато сме успели да намерим спокойствие сред хаоса на живота и нашите мисли са неподвластни на безполезните идеи. Както хубаво произведение страда, когато бъде смесено с лоши примери, така и чистотата на духа ни е заплашена от замърсяване.

Св. Григорий Богослов споменава в „Първо слово за богословието“, че съществува знание за Бога — основаващо се на догматите, както и умозрение или богословие, което възстановява първоначалната природа у човека. Въпреки това истинската красота не лежи единствено в тези знания или философски размисли; тя произтича от свръхестественото единство с Божествения светлина, благодарение на която имаме възможност уверено да говорим за Бога.

Според Св. Григорий Палама в „Триади в защита на свещенобезмълвстващите“, когато чуем термина "очи на душата", нямаме предвид просто размишленията върху божествеността. Действията преобразуват сетивното познание в разумово осъзнаване. Можем например да помислим за град, който никога не сме виждали; обаче самата идея не означава опитът му – по аналогичен начин стои въпросът с Божиите истини: докато ги размишляваме те остават извън нашия опит.

Ако златото остава недостъпно чрез сетивата ни — независимо колко пъти си го представяме — то пак няма как реално да го притежаваме или видим; по същия начин хиляди мисли относно Божествените богатства няма da доведат до техния истински опит или придобиване.

В тома могат бъдат намерени творби на Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов, Св. Григорий Нисийски, Св. Дионисий Ареопагит , Епископ Йоан Скитополски и Преподобният Максим Изповедник."