Царска България (1879-1946)

**Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)**

Тази книга е първата и единствена по рода си за последните 145 години, която разглежда историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Читателят получава нещо като енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука се обогатява с ново изследване, което играе важна роля в съвременната историография.

Темата за монарсите у нас все повече преодолява предразсъдъците да бъде смятана за табуирана или нещо екстравагантно. Въпреки че до 1944 г. нямаше социални условия за това, тя запазва уникалността си както в обществото, така и в медиите. След Втората световна война темата „царското“ почти напълно беше забранена; научните изследвания и архивната работа по въпросите свързани с него остават привилегия само на лоялни към властта историци и писатели.

След промените през 1989 г., именно тази табуизация прави темата още по-значима и интересна. Особено в издателската сфера около появата на редица ценни книги се разпространяват много второстепенни произведения с посредствени качества. Заблуждавайки се от многобройността им, читателят остава с впечатлението, че знанието относно царската тема е достъпно за всеки доброжелател или критик без необходимост от задълбочена експертиза.

Последното десетилетие демонстрира значителен напредък спрямо предходните практики и поставя "царския въпрос" сред основополагащите теми на съвременната ни историография.

Най-накрая “царското” трябва да намери своето място не извън обсега на изследването, а в рамките му. Наследството от "царска България" изглежда сравнително ясно или поне така бихме искали да вярваме; предпочитаме знанието над цензурата породена от внезапните промени във времето. Може би постепенното дистанциране от миналото ще помогне за консолидирането на народа около познанията вместо повърхностния ентусиазъм. Целта на предложената монография е да систематизира знанията и да подпомогне дискусията по тези важни въпроси.