Една въздишка на вселената

Когато вселената издава звук, поетът е първият, който го улавя. Но също така е вярно и обратното – вселената усеща звука на поета. Именно в това безмълвно „разбиране“ се раждат творбите на Милка Яначкова. С времето успях да различавам кога зад стихотворенията стои истинският живот, преживеното, автентичната болка и радост. Празният лист изисква искреност и не прощава фалшиви вдъхновения. Затова ме впечатли поетичният свят на Милка – с вниманието към природата, тревогата за нашите деца, носталгията по родината и… с надеждата, че все още можем да станем по-добри хора. Това прави нейното творчество човечно и в този контекст то има спасителна стойност. На добър час!

Камелия Кондова, редактор